Klenjë

Klenjë (Bulgarian: Кленье, Macedonian: Клење) is a village in the former Trebisht Municipality in Dibër County in northeastern Albania. At the 2015 local government reform it became part of the municipality Bulqizë.[1] It is situated with in the Gollobordë region, near the border with North Macedonia.

Klenjë

Клење
Village
Klenjë
Coordinates: 41°22′04″N 20°28′11″E
Country Albania
CountyDibër
MunicipalityBulqizë
Municipal unitTrebisht
Population
 (2007)
 • Total207
Time zoneUTC+1 (CET)
 • Summer (DST)UTC+2 (CEST)

History

During the Balkan Wars, one man from the village joined the Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corps in Bulgarian Army.[2]

Demographic history

A Bulgarian demographic survey of the population of the village, done in 1873, recorded the village as having 100 households with 196 male Bulgarian Christian residents and 120 male Muslim (Pomak) residents.[3]

The inhabitants of Klenjë are speakers of a south Slavic language[4] (Macedonian or Bulgarian) and the village has traditionally contained a Muslim (Macedonian Muslim (Torbeš)[5] or Bulgarian Muslim[6]) population.

According to a 2007 estimate, Klenjë's population was 207.[7]

People from Klenjë
  • Cvetan Zafir Mazniku, author in Macedonian-Albanian folklore topics[8]
  • Sterjo Budin Budini, master builder and member of National Assembly for three consecutive legislatures (1962-1974).[9]
gollark: Most of it.
gollark: Ah, you made a Python syntax with {}s? Cool.
gollark: ++data inc "lyricly SK-7 event counter" 3
gollark: Interesting.
gollark: A version with better belief capability.

References
  1. Law nr. 115/2014 Archived 2015-09-24 at the Wayback Machine
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.589.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.172-173.
  4. Steinke, Klaus; Ylli, Xhelal (2008). Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Teil 2. Munich: Verlag Otto Sagner. p. 10. ISBN 9783866880351.CS1 maint: ref=harv (link) "Heute umfaßt das Gebiet von Golloborda in Albanien 22 Dörfer, die verwaltungstechnisch auf drei verschiedene Gemeinden aufgeteilt sind: 1. Die Gemeinde Ostren besteht aus dreizehn Dörfern, und Südslavisch wird in den folgenden neun Dörfern gesprochen: Ostreni i Madh (Golemo Ostreni/Ostreni Golemo), Kojavec (Kojovci), Lejçan (Lešničani), Lladomerica (Ladomerica/Ladimerica/Vlademerica), Ostreni i Vogël (Malo Ostreni/Malastreni/Ostreni Malo), Orzhanova (Oržanova), Radovesh (Radoveš/Radoeš/Radoešt), Tuçep (Tučepi) und Pasinka (Pasinki). 2. Die Gemeinde von Trebisht umfaßt die vier Dörfer Trebisht (Trebišta), Gjinovec (G'inovec/G'inec), Klenja (Klen'e) und Vërnica (Vărnica), und in allen wird Südslavisch gesprochen. 3. Die übrigen Dörfer von Golloborda gehören zur Gemeinde Stebleva, und zwar Stebleva, Zabzun, Borova, Sebisht, Llanga. Südslavisch wird in Stebleva (Steblo) sowie von drei Familien in Sebisht (Sebišta) gesprochen. Wie aus den bisherigen Ausführungen und den Erhebungen vor Ort hervorgeht, gibt es nur noch in fünfzehn der insgesamt Dörfer, die heute zu Golloborda gehören, slavophone Einwohner. Die Zahl der Dörfer in Golloborda wird manchmal auch mit 24 angegeben. Dann zählt man die Viertel des Dorfes Trebisht, und zwar Trebisht-Bala, Trebisht-Çelebia und Trebisht-Muçina separat."
  5. Vidoeski, Božidar (1998). Dijalektite na makedonskiot jazik. Vol. 1. Makedonska akademija na naukite i umetnostite. ISBN 9789989649509.CS1 maint: ref=harv (link) p. 309. "Во западна Македонија исламизирано македонско население живее во неколку географски региони на македонско-албанската пограничје: во областа Река по долината на Радика (Жировница, Видуше, Болетин, Требиште, Велебрдо, Ростуша, Аџиевци, Јанче, Присојница, Скудриње, Горно и Долно Косоврасти, Могорче, Баланци, Мелничани), во Дебарско - во Жупа (Броштица, Бајрамовци, Горенци, Житинени, Кочишта, Мал и Голем Папрадник, Рковци) и Голо Брдо (Врмница, Владимирци, Гиновци, Клење, Лешничани, Љуболези, Големо и Мало Острени, Окштун, Отишани,"
  6. Миланов, Емил. Българите от Голо Бърдо и Гора, В: Българите в Албания и Косово, Алманах на „Огнище”, Т. 1, София 2001, с. 17-18 "Доскоро в много от българските села в албанската част на Голо Бърдо освен мюсюлмани са живели и християни. В някои от тях християните живеят и днес - Кленье (30%), Гинеец (30%), Пасинки (30%), Стеблево (3-4 къщи), Ворница (10 къщи)"
  7. "Strategic Development Plan of Trebisht Commune" (PDF). p. 4. Retrieved 23 July 2014.
  8. "Македонски голобрдски фолклор" (in Macedonian). Makedonska Nacija. 5 February 2014. Retrieved 22 July 2014.
  9. (PDF) https://www.parlament.al/wp-content/uploads/sites/4/2015/11/Ligjvenesit-Shqiptar-1920-2005.pdf. Missing or empty |title= (help)
This article is issued from Wikipedia. The text is licensed under Creative Commons - Attribution - Sharealike. Additional terms may apply for the media files.